istoria

Още през 1913г. откриваме симпатизанти на Адвентната Истина в гр.Кюстендил. Измежду тях най-решителен се оказва Георги Костадинов, който става първия кръстен адвентист. Нямаме информация от кого той е приел истината…
Историята на Църквата започва през 1926г., когато през града минават колпортьори. Петър Разсолков и семейството му /членове на Конгрешанската църква/ проявяват жив интерес към нашата литература. Разговорите между Петър Разсолков и един от колпортьорите /Филип от Габрово/ затвърждават семейството в желанието да последват новооткритата истина.
 	Петър Разсолков заминава за София, твърдо решен да намери Адвентната църква. На пазара в София, той се запознава с продавачите на лед - братята Стоян и Костадин Стоянови, които за радост се оказват Адвентисти и упътват Петър Разсолков към Адвентната църква. По това време църквата се намира на ул.”Хан Крум”. Тук Петър Разсолков се запознава с братя и сестри и Пастора Стефан Константинов.
Така в Кюстендил идват П-р Ото Щалберт и бр. Стефан Константинов.                                                                             Кръщават се сем. Разсолкови /бр. Петър и с. Стана/, бр.Стоян и с.Еленка Стоименови, Райка и Димитър Спасови. Първото кръщение се извършва на река “Въртешевска” /1928г./ последвалите кръщения се извършвали и на р.”Банска”.
Организира се и първата Адвентна църква на ул. ”Марица”№1  в дома на сем. Разсолкови!
1928г. в читалище  “Братство”, бр.Алфред Томас изнася 10 публични проповеди, зарадван от масовото посещение.
 През 1929г. към Църквата се присъединява и Йорданка Иванова /майката на с.Мария Гогова/, Мара Стоянова и семейството на бр.Коста Куцаров
Между първите членове на църквата, трябва да споменем братята и сестрите от околните села:
-	От с.Грамаж дано Стоян и Еленка Стоименови
-	От с.Лозно – Любен Филипов, съпругата му и майка му
-	От с.Жиленци – Ката Танчева
-	От с.Горна Гращица – Стоян Томанов
-	От с.Коняво – Спасенка Стоилова
-	От с.Лиляч – Серги Кундев 
както и Димитър Спасов, Стаменко и Райна Стоименови, д-р Лазар Биндер, Никола Костов, Андрей Тодоров, Боян Янчев и др. 
Първият библейски работник изпратен в гр. Кюстендил -1927г.- веднага след завръщането си от Фриденсау е бр. Борис Бонев. Той не остава дълго време тук, тъй като е подгонен от православните свещеници, това налага преместването му в гр.София.
След него в Църква – Кюстендил е изпратена с.Нонка Ганчева от Пирдоп, която също е завършила училището ни във Фриденсау. Като служител на Църквата, тя остава в Кюстендил  5 години.
По - нейно време църквата ни се премества в дома й на ъгъла на ул. “Кракра” и бул. България.
След нея идва бр. Васил Иванов. Следва бр. Диньо Харбов, бр. Борис Ортов. И до днес по-възрастните разказват за посвещението на тези адвентни Пастори и често пъти заявяват:”Е това бяха истински Пастори…”
По-младото поколение, можем да кажем, че в Кюстендил са служили истински Пастори и след времето на Васил Иванов и Диньо Харбов!
През 1970г. тук идва Пастор Емил Димитров със съпругата си Стефка Димитрова, които са служители на Църквата до 1978г.
От 1978-1982г. бр.Любен Паралиев и съпругата му Венета Паралиева.
От 1983-1989г. служители на църквата са бр.Пейчо Харбов и съпругата му Лидка Харбова.
От 1990-1993г. бр.Белчо Тотев
През 1991г., поради уголемяване  членството на църквата, се оформя  църква “Б” в ромския  квартал ”Изток”, които наемат читалището за провеждане на богослуженията си, затова след тази година е право да споменем и служителите, пастори и проповедници в ромската църква.  
Първия ромски проповедник на Църква “Б”-Кюстендил е бр.Йордан Русев/1993г.-1995г./.
През 1994-1996г.в Църква “А” идва Пастор Едмил Маринов със съпругата си Таня Маринова, а в ромската Църква “Б” през есента на 1995г. идва Пастор Симеон Колев и съпругата му Люба Колева, които остават служители на ромската Църква до 2004г.
През лятото на 1996г. като проповедник на Църква “А” пристига бр.Красимир Карев и остава тук до 2000г., когато след Църковния събор е преместен в гр.София. На негово място през лятото на 2000г. идва бр.Илия Крушкин, като Пастор на Църква “А”до 2004г.
От 2000г.- 2005г., като Проповедник на ромската църква “Б” е изпратен бр.Димитър Димитров от с.Расово обл.Монтана.
Между 2002г. и 2004г. служители на ромската църква на “Николичевски път”-Църква “В”- последователно са новоназначените проповедници Кирил Петров и Методи Маев. След Църковния събор през  2005г. като служители на Църквата в Кюстендил са изпратени Пастор Митко Димитров, който обслужва Църква “А” и “В”/втората ромска църква/ и Пастор Русин Русинов- служител на Църква “Б”.
В Кюстендил са служили като приходящи Пастори и братята – Йордан Михайлов, Михайл Ганев, Коста Възвъзов, Михайл Йоргов и Станчо Димов.

Добре е да кажем в кои молитвени домове се е събирала Църквата за своите богослужения през всичките тези години!
Около 1930г., Църквата се премества от дома на Нонка Ганчева в наето помещение на ул.”Хан Крум”№8 в къщата на баба Елена.
След това на ул.”ЦарМихайл”№17/до старата Дервиш баня/. В последствие се закупува сграда на ул.”П.Евтимий”№15 /на мястото на днешната картинна галерия/. За известно време, това е било жилището на проповедниците, но преди то да се пригоди за молитвен дом е очуждено през1974г. с/у 9000лв. без църквата да бъде обезщетена с друг имот. Така започват събиранията по домовете-една група в дома на бр.Драган Бачовски, втора група в дома на бр.Коста Куцаров, докато през ………брат Никола Костов преотстъпва къщата си на Ул.”Руен”№11  за църква, а в последствие , прави завещание.
Адвентната Църква оказва положително влияние на живеещите роми в кв.”Изток”. Първия Адвентист от квартала е бр.Лято Байрамов Усев, който приема истината от Люба шивачката и съпругът й Тодор през 1957г. В продължение на 14 год. той е единствения Адвентист от ромския квартал!
Брата на бр.Лято – Недялко Русев се запознава с Пастор Емил Димитров и го поканва на разговор в дома си през  Ноември 1971г. По време на разговора идва сина на Недялко – Йордан Русев, който също проявява жив интерес към библейските истини. Така се организира първия библейски курс в дома на Недялко Русев. На 19.06.1972г. Е. Димитров представя братята роми за кръщение пред Църквата, която по – това време се намира на ул. Цар Михайл”№17, а в последствие биват кръстени на 26.08.1972г. в Църква София.
Организира  се домашна църква в дома на бр.Йордан Русев със събиране всяка Събота – следобед. Първи в църквата са бр.Алексо и Севда Ицкови и синовете им  Симчо и Любчо. С тях бр.Е. Димитров провежда втория си библейски час в махалата и те се присъединяват към Църквата чрез кръщение. След Е.  Димитров, братята роми помнят работата на жизнерадостния бр.Любен Паралиев, неговите песни, екскурзии и групови посещения по-другите църкви.
И до днес с умиление си спомняме, за събиранията на открито в ябълковата градина. Помним богослуженията на 3-ия етаж в къщата на бр.Любчо Русев и Църквата ни в наетото помещение на читалището! 
През 1993г. Ромската църква вече има своя сграда на ул.”Буревестник”№9 благодарение на спонсорството на бр.Мак Нийлс, който дарява 1мил. и 500 хил. за строежа на църквата. Молитвения дом е осветен с тържествено богослужение на 29.05.1994г. на което присъстват - Мак Нийлс и Дон Фолкенберг, както и председателя на общинския Съвет на гр.Кюстендил- Бойчо Стаменов с общинския представител Йордан Котев.
Освещението на Църквата е съпроводено с общо кръщение в новия басейн. Кръстени са 80 души. През 1994г. след мащабната евангелизация на Пастор Р. Уейгли са кръстени още 200 души в язовира “Дренов дол”. Кръщението извършват П-р Уейгли, бр.Д. Русев /Старейшина на Църквата/, Пастор Станчо Димов и  
П-р Едмил Маринов съвместно с двама пастори от САЩ.
По-времето на Пастор С. Колев се появява нужда от втори молитвен дом в ромския квартал. Така започва строежа на ”Никоиличевски” път през 1997г. под прякото ръководство на Пастора. На 21.11.1998г. е извършено освещението на новата Църква “В”.
По - настоящем Църквата в Кюстендил наброява около 700 души членство и още толкова приятели на истината и симпатизанти!
Сестри и братя! Служители и миряни! – ВИЕ РАЗОРАХТЕ И НАСАДИХТЕ! НИЕ ЩЕ СЕ ПОГРИЖИМ ЗА ПОСЯТОТО!

Всичко започва със смъртта на едно дете. В 1955г. на 12 годишна възраст умира едно момиче на Лято Байрамов Усев. Неутешим в мъката и тъгата си, си задава въпроса: „Защо умря дъщеря ми?” 
	Много трудно приема състоянието, че я няма. Като че ли иска отново да я види.
	Отчаяно търсейки отговор на въпроса си и като че ли съвсем случайно се запознава с адвентното семейство от града на Люба-шивачката и нейният съпруг Тодор.
	Това семейство помага на Лято да приеме надеждата в Исус, Увереността, че пак ще види дъщеря си. 
	Две години по-късно Лято успява да се утвърди и кръсти.
	В тези години тук на служба е пастор Йордан Михайлов.
	Дълги години (около 13-14) Лято е сам в тази вяра в квартала.
	Неговият брат Недо Байрамов Усев (Недялко Борисов Русев) се запознава с пастора Емил Димитров – познат още и наречен от мнозина – Милчо и жена му Стефка.
	Тук е мястото да кажем, че този пастор е притежавал изключително необходимия подход и чувство за уеднаквяване с хората с които общува и особено с хората тук в квартала.
	Най-възрастните братя и сестри, сега с любов си спомням и разказвам как в калта е обувал ботуши и кръстосвал махалата за да запознава хората с Исус. Влизал е и в най-бедните домове, хранил се е с тях и с голяма любов помагал.
	Недо поканва Емил в къщата си за един общ духовен разговор привечер през месец Ноември 1971г. 
Същата вечер Йордан Русев, отива при баща си Недо и заварва там да говорят по духовни религиозни въпроси.
От детинство в ума на Йордан са запаметени две думи Содом и Гомор, като тези две думи ги е чул при друга среща на своя баща с друг пастор Стоян Томанов в детските си години.
При самото влизане в дома на баща му са изречени тези две думи придружени с показан диапозитив на стената от Милчо, който обяснява тайната около тях.
Това впечатлява Йордан и той проявява интерес към темата.
Започва се библейски курс с Недо, жена му Мария и Йордан по собствена инициатива. Този курс трае до месец Юни 1972г. в дома на Недо в центъра.
На 19 август Емил Димитров представя ново-изявилите желание за кръщение пред местния църковен съвет на ул. „Цар Михаил” №17 и на 26 август се извършва кръщение в София на ул. „В. Коларов” №10 /Солунска №10/ 
От тогава тази група засилва контактите си с младите хора, канят ги вкъщи и посещават техните домове за да им проповядват. 
Организират домашна църква и всяка събота следобед се събират.
Първите в църквата са Севда и Алексо Ицкови и техните синове Симчо и Любчо.
Много от вас добре помним бр. Симчо. Един от първите основатели и дълбоко посветен човек в истината. Активният строител!
След това отново е поканен Милчо който провежда курс и с тях и така общността нараства.
След Е. Димитров ‘78г. на служба тук идва Л. Паралиев и остава за 4 години.

Всичко това до тук е добро начало, но това на сатана не му харесва.
Той се опитва да смути малкото вярващи  тогава а целият квартал, като иска да направи свой инструмент едно момиче на около 20г. 
Това момиче Ана, само на преди 20 дни бе родил сина си Даниел.
За известно време тя губи говора си, след това дълго и мъчително се бори със силите на злото.
През есента на 1979г. бе четвъртък срещу петък в 2ч. полунощ тя губи зрението си – Клепачите като че ли залепени и тя не може да вижда.
В страданието си тя чува подканващ я глас: Ако искаш да имаш слава, пари и да идват много хора при теб и да се допитват до те, да имаш всичко, ще останеш сляпа до края на дните и живота си.
В продължение на 3 дни тя отговаря: Искам да гледам децата си, да им се радвам, да бъда около тях. Искам да виждам!
3 дни тя се чувства бита, удряна и не се храни.
Тя вижда ясно борбата между силите на доброто и злото.
Опитва се да помогне кварталният Божов. Осигурява медицински екип, които се оказа безсилен в ситуацията.
Тогава по нейна молба, тя иска да дойдат „съботяните” и да се молят за нея.
Към този момент, вярващите се брояха на пръсти. Те бяха само няколко семейства.... Барчо, Данчо, Вальо, Молчо ....
Можем ли да си представим пред какво изпитание бяха подложени.
Те бяха още млади във вярата, нямаха опит но в желанието си искаха да помогнат.
Започнаха да се молят: Тогава Ана чува отново глас: В неделя 8:25 вечерта, ти ще прогледнеш:
Не е трудно да си представим, какво означава едно такова събитие за ромска махала.
Едва ли не целият квартал бе на мястото на събитието. 
С много молитви чудото се случи. В точния час.
Всички Викаха в един глас:”Слава на Бога”
Луната силно отразявапе слънчевата светлина.
Наоколо наблюдателите казваха, че е имало голям орел, светлина на покрива на къщата.
Това за всички бе голямо чудо!
Сатана се опита да смути вярващите да ги изплаши, да ги смути, да спъне делото, но не успя.
Напротив: Църквата нарасна

Много нови членове се присъединиха към църквата към групата.
Настъпи едно оживление, организация и ново начало в живота на църквата.
Организираха се екскурзии до р. Манастир
Не можем до пропуснем да споменем и „Голямото турне” в лятото на ’81 година.
Биват посещавани няколко големи градове: Варна, Тутракан, Силистра, Пловдив и др. с Любен Паралиев.

Към този период църквата беше на ул. „ Цар Михаил” № 17 (до старата Дервиш Баня)
От тогавашните власти през 1983г. църквата там бива затваряна и съборена. В това време за около 6г. Пейчо Харбов

Братята в града се събират по домовете. Тук братята също по домовете и в местността със синонимното име – „крушите”.
В този период, който трае около 2 години, братята и сестрите имат много добри и незабравими „духовни преживявания”
С любов и ревност изследват писанията задълбочено и откриват все по-ясно образа на Исус.

Всички богослужения на крушите оставиха незаличими спомени в съзнанието на всички бр.
Всички с любов си спомняте че Бог е бил милостив и това, че са били на открито, есента тогава е продължила доста дълго. Времето се задържа благоприятно чак до месец Декември.
Противно на властите и без знанието им братята решават да си построят църква 12-6 м. /Примитивен проект/ 
Описва се примера:
Тогава един полицай казва на бр. Барчо – защо се събирате на две места ?
По добре заедно на едно място.

Тогава бр. Никола Костов от града сънува един много значителен сън:
Как една каруца, препълнена с жито бавно отива в посока към кв. Изток- циганската махала.
Сигурно сега се досещате, защо сме озаглавили нашата тема така: „Една каруца с жито”.      
Може би тогава не разбирайки напълно значението на своя сън и под влияние на Божия Дух бр. Н. Костов отстъпва и завещава дома си на ул. Руен № 11 за църква, където е и църква „А” и до днес.
Брат Никола не доживя да види сбъднат своя сън, но ние проумяхме и сме свидетели как този сън се сбъдна в нашите очи. 
Всички знаем че жетвата, житото с символ на много народ и всички си спомняме голямото кръщение по времето на Робърт Уегли. Някой от вас приеха точно тогава. И ще няколко пъти.
Братята заедно вече в радостта си, че имат свобода и вече дом а църква, решават да ремонтират и разширят църквата.
От три стаи да правят една зала.
Съюзният съвет ги подкрепя като им отпуска малко средства и ремонта се започва за няколко дни.
Братята решават, че до петък, църквата трябва да е готова за богослужения, но срещат голям проблем: Парите не стигат.
Пр: с юфката и влизането в църквата
Богослуженията там продължават до пролетта на 1992г. когато по известни или неизвестни причини, църквата се разделя. От ’90-’92г. 
В момента на преместването, църквата нараства драстично.
Става невазможно събирането по домове. Няма терен и е много трудно.
Бр. Любчо освобождава трите си тавански стай, но те се оказват съвсем тесни за многото хора.
	Не след дълго ни отстъпват Читалището, където отново е препълнено.

От тук нататък в живота на църквата започва един динамичен и вълнуващ период, който още не е спрял.
	Точно тогава се случва нещо много интересно: опит. с посетителя при Данчо.
	Започва се строежа на сегашната църква „Б” с много опитности и трудности с документите.